На юг от 38-ия паралел

,,Държиш с трите пръста... Да, точно, с безименния подпираш... Не, не така, чакай". Докато Албена изрече последните думи, злополучното мариновано чесънче вече се е изтъркулило между пръчиците и пада между няколко резена кимчи. Слушам с едно ухо импровизирания урок по корейски кулинарен етикет, а вниманието ми е насочено изцяло към ароматните късчета свинско, които цвърчат … Нататък На юг от 38-ия паралел

QR-стан

В автобуса към центъра съм заел поза, на която може да завиди всяка художествена гимнастичка. Балансирам с големия си куфар между разговорливи баби, сприхави ,,мужики" на неопределена възраст и сякаш цял випуск първокласници. А как ще стигна до шофьора, за да си платя билета? Няма нужда - гърбовете на седалките, както и вратите и прозорците … Нататък QR-стан

Моят път на коприната

Разправят, че първото впечатление било най-важно. В този случай това бяха кашоните - носят се по лентата за получаване на багаж такива едни големи, средни, малки, квадратни, безформени, с дупки, без дупки, вързани по двойки, тройки, омотани с въжета и възли, на които може да завиди и най-опитният морски вълк. За страничния наблюдател остава загадка … Нататък Моят път на коприната

Албански (не)воли

Албания си плачеше за посещение. В последните години най-разнообразни сайтове и агенции носят легенди за тази не чак толкова далечна страна и я обрисуват в най-различни краски. В такава ситуация няма как да откажа покана за неколкодневна експедиция дотам в началото на юли, отправена от близки приятели - българо-литовска двойка, а с нас идва и … Нататък Албански (не)воли

За карибските кроасани или кратък наръчник за оцеляване в Рая

Да поискаш отпуск, за да отидеш за 10 дни на Карибите, само седмица след като си започнал и без това почасова работа през ваканцията, вероятно не прави твърде добро впечатлениe на настоящия (евентуално и бъдещ) работодател. Не е за изпускане възможността обаче - избран съм да бъда част от групата, представяща България на международен младежки … Нататък За карибските кроасани или кратък наръчник за оцеляване в Рая

Един скорострелен пътепис за Македония

Честно казано, винаги ми се е ходело в Македония. Живо се интересувам от история и политика, а нашата югозападна съседка и отношенията ни с нея са идеалният пример до какво води често пъти неведомата комбинация от двете. Друга причина e, че според мен Балканите са най-интересният, вкусен, разнообразен и въобще готин регион не само в … Нататък Един скорострелен пътепис за Македония

Колко да е голяма Русия? – част 1 (Сибирски дневници)

Тази история даже не знам откъде да я подхвана. Краткият отговор е, много е голяма. Толкова, че в рамките на една и съща страна можеш да си в друг свят (буквално и преносно) сред шамани и тюлени, да пиеш коктейли в елитен бар на 54-тия етаж с гледка към сюрреалистични небостъргачи, да гониш хлебарки с … Нататък Колко да е голяма Русия? – част 1 (Сибирски дневници)

Украйна или как една (не)позната дестинация ми взе ума

For English, click here Като много други добри истории, и тази започна на маса. Или около нея. Или... е, няма значение. В средата на последния буквално и преносно суров зимен семестър в Германия около мен някак органично се сформира украинско съобщество, а между баницата и варениките се роди убеждението, че аз трябва на всяка цена … Нататък Украйна или как една (не)позната дестинация ми взе ума

До града на железните хижи или в сянката на една несъществуваща страна

For English, click here Всичко започна през октомври с една случайно попаднала пред очите ми статия, която носеше впечатляващото заглавие ,,Това ли е най-грозният град в Германия?" По това време обаче планирах големия тур по западните провинции, та не й обърнах особено внимание. Съдбата в лицето на Гугъл обаче си знае работата, та в ранния … Нататък До града на железните хижи или в сянката на една несъществуваща страна

10 дни по немското БДЖ или как Германия се оказа по-пъстра, отколкото смятах – част 3

Просто Фрайбург For English, click here Ставам по тъмно. Или по-скоро падам от дюшека при звъна на алармата. Подът на общежитието не е от най-меките, но гарантира мигновено събуждане. Мажем филии, хапваме набързо и излизаме да гоним трамвай към Централна гара. Там се лутаме известно време, докато намерим спирката, откъдето тръгва автобусът за Фрайбург. Всичко … Нататък 10 дни по немското БДЖ или как Германия се оказа по-пъстра, отколкото смятах – част 3